Град Браила, 204 000 ж., 14 м надм. вис., ляв бряг, км 171
В античността на това място даки, римляни, византийци са поддържали крепост, наричана Проилова или Прилобум. По-късно в полски документи градът е отбелязан с името Браила, а в турски – Ибраил или Ибраила. Историците приемат, че това име се е получило от името на местен жител Брае или Браилъ. В един испански източник от 1350 г. градът е отбелязан с името Драниго. В грамота на влашкия владетел Владислав Влайку от 1368 г. се споменала вече като Браила. Визатийски историк от средновековието пише: „Прилабиум е тракийски град, най-известен търговски град в цяла Дакия”. Баварецът Шилдбергер, пленен от турците след битката при Никопол през 1396 г., сочи Браила като една от четирите румънски крепости заедно с Турну Северин и Гюргево. През 1831 г. в Браила е открито първото румънско училище, а през 1840 г. – първото търговско училище. В града творят писателите Михай Еминеско и Йон Лука Караджале. Като културен център градът има голямо значение и за нас, българите. На първи октомври 1869 г. Марин Дринов и Васил Стоянов създават Българското книжовно дружество, предтеча на Българската академия на науките. За това напомня паметната плоча, поставена на мястото, където е била сградата в двора на тогавашната българска църква. В дългия списък на вестниците и списанията, издаваме тук, са „Зорница”, „Българска пчела”, „Търговски”, „Михаил”, „Възраждане”, „Дунавска Зора”, „Юнак”, „Оса”, „Хъш”, „Хитър Петър”, „Жаба”, „Гражданин”, „Български Лъв” и други.

През 1861 г. в Браила се открива най-уреденото в Румъния Българско училище. През 1872 г. се построява (осветена през 1882 г.) българска църква - известна на браилчани като "Бисерка Булгаряска" на ул. "Петър Майор", пресечка на ул. "Република".

Тук от 1869 до 1872 г. живее и твори Христо Ботев. Най-напред той постъпва в печатницата на калоферееца Димитър Паничков като словослагател на в.”Дунавска зора”, редактиран от Добри Войников-учител, публицист, режисьор, общественик, музикант. Тогава Ботев живее в чапъровия хан. Там се е намирала и знаменитата механа на Никола Странджата. На 2 юни 1954 г. тук имаше тържества по случай откриване паметник на разрушен, защото мястото му попадна в жилищен комплекс. Сега една плоча с надпис напомня къде е бил.
В Браила Ботев написва и печата най-хубавите си стихотворения във в. "Дума на българските емигранти"- "На прощаване", "Борба", "Елегия", "До моето първо либе", "Хайдути", "Пристанала". В градския музей има зала, която отразява дейността на Ботев. В нея са показани макети на хана на Чапърови, на кораба "Радецки" и др. Народният поет Иван Вазов прекарал в Браила няколко години - от 1880 до 1883 г., през които се ражда повестта му "Немили-недраги". Тогава е съществувало българското кафене "Стара планина". Според френския консул в Яш, една трета от населението на Браила били българи, дошли главно от Ямболско и Сливенско. Те били работници, градинари, хамали, но имало и заможни търговци като Тодор Миланович, подарил средства за училище в Свищов, което съществува и сега.

Тук, в Браила, където овчарите слизали от Карпатите, пеят баладите от песенника Киралина и в космополитния град се пеят градски песни, през 1867г. световноизвестната Аделина Пати изнася шест последователни концерта в зала „Рали”. Тогава Браила е и гнездо на българската възрожденска музикална култура. След „бандата” светци от 1864 г. тук се създават филхармонични общества-българското „хоро” и българо-румънското „Муза”.

За Браила най силно думите на Светослав Молеров: „Ние всинца почитаме законите на земята, в която живеем, обичаме Румъния, която е отколешно наше убежище”. След втората половина на XIX век градът се разраства все повече като пристанище - търговски и фабричен център, с пъстро по националност население. От 1870 г. той е свързан с железопътна линия с Букурещ. Речните воденици са изместени от валцови мелници. През 1895 г. се създава Румънското речно параходство, а през 1904 г. са пуснати първите в Румъния електрически трамваи. Браила е родно място на световно известния писател Панаит Истрати, талантливо е описал живота в града в края на XIX век. Роден е в квартала Комаровка на 11 август 1884 г. По негов роман през 1962 г. в Браила бе заснет френско – румънският филм „Кодин”. Издигнат е бюст на писателя, дело на баятеля Оскар Хан. Браила е голям промишлен център. Тук са: завода за тежко машиностроене „Прогресул”, прокатния завод „Ламинарул”, леярния завод за цимент за глюкоза, бира, мебели, кибрит. Корабостроителницата на Браила прозвежда големи морски и речни кораби, голяма част от които се изнасят за Китай и други страни. Целулозно-хартиеният комбинат преработва камъш от браилските блата и Дунавската делта. Камъшът се пренася по Дунав с малки шлепове-шалани. На базата на тази суровина се развива производството на целулозно влакно, картон, целофан, фурфорон, оцетна киселина, куфари, брикети, спирт и други.

Между забележителностите на Браила са паметниците на император Траян Август, църквата „Архангел Гавраил”, гръцката църква от 1872 г., със стъклопис, джамията от XVII век, парк „Киселов”(на името на руския генерал командвал войските, освободили Браила от турско иго).
С трамвай може да се отиде до соленото езеро Лакул Серат, в което има лечебна вода и кал, намиращо се на 7 км над града.




Полезни връзки