Виена
Вълшебният град Виена е разположен на река Дунав и е ограден от север и запад с гористи хълмове. Градът е елегантен, с богата култура и е известен с изкуството и музиката си. Старият градски център е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

Градът има бурно минало. След оснававането си от римляните през 15 г. пр.Хр. той многократно преминава в ръцете на различни завоеватели. Славните му дни са през 18 век, когато се появява бароковата архитектура, а класическата музика се насърчава от Хабсбургите, привлекли тук Моцарт и Бетовен, последвани по-късно
от Шуберт и Щраус. Към композиторите се присъединяват художници и пасатели, които превръщат Виена в един от най-значимите културни градове в Европа.

Най-голямата залежителност на Виена е острият изящен връх на катедралата Свети Стефан. Построена на мястото на по-ранна църква, част от която е вградена в сегашната, тя е произведение на готиката с блестящ керемиден покрив на който е изобразен австрийският орел. Вътре и отвън има прекрасни склуптури, а амвонът и олтатърът са направо изящни.

Императорският дворец Хофбург, също е в границите на града наред с повече от най-значимите туристически обекти, намиращи се на площ, която може да се обходи пеша.

Дворецът Шонбрун, построен по поръчка на Леополд I, е още по-грандиозен. Императорската съкровищница съдържа такова изобилие от църковни и светски златни украшения и скъпоценности, че е трудно човек да реши кое да види по-напред. В действителност ще ви трябват дни, за да разгледате всички прелести, които предлага този велик град.

Испанското училище по езда

Испанското училище по езда е единствена по рода си институция, намираща с в центъра на Виена. То е най-старото училище по езда в света и последното, което обучава конете и техните ездачи в класически дресировъчни техники.

През 1562 г. император Максимилиан II започва да внася от Испания коне от породата липицанер. Те са кръстоска между арабски, берберски и испански коне, които се раждат черни, но побеляват при съзряването си. Конете се отглеждат от конезавода в Пибер в близост до Грац и всяка година там се раждат около 40 жребчета. От тях вероятно само пет имат необходимото тегло и темперамент за да бъдат изпратени във Виена за дресировка - останалите се продават на богати любители на коне или се оставят за разплод.

Училището първоначално е било разположено в Императорския дворец, но Карл VI нарежда да се построи специалната Барокова арена за обучение на младите аристократи на ездитни умения. Завършена през 1735 г., арената прилича по-скоро на бална зала, оборудвана с балкони и полилеи. Днес представленията тук са откупени за доста време напред, но ако не успеете да се снабдите с билети, може да наблюдавате сутрешното тренировъчно занимание, да послушате музика или да направите обиколка на конюшните.
Ездачите са облечени с кафеви рединготи за езда и традиционни двуроги шапки. Представленията включват изяви с един и с два коня, а също и голям кадрил, който се изпълнява от 16 коня, предтавящи нещо като балет под акомпанимента на класическа музика.
















Грац
е възхитителен тих град в Югоизточна Австрия, разположен по бреговете на река Мур. Обявен е от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство и е живописно място с културни забелегителности и прекрасна архитектура - от бароковите дворци до новаторските съвременни конструкции като Кунстхаус и Художествената галерия в английски стил.

От края на 14 в. Грац става седалище на Хабсбургите, а Фридрих III, крал на Германия, император на Австрия и на Свещената Римска империя, оставя своя знак на града под формата на мото "Austria Est Imperare Orbi Universo" или съкратено AEIOU. В края на 19 век ерцхерцогът Йохан основава тук първия музей в Австрия и дава пример за по-нататъщното културно развитие на страната.
Ландсмузеум Йоханеум е обширен природонаучен музей, но може би най-типичният австрийски музей тук е Ландсцойгхаус със забележителната си колекция от над 30 000 брони и оръжия предимно от 17 век.

Архитектурата е основната атракция за туристите. Сред най-значимите сгради е Ландхаус със своя приказен двор с триетажни аркади. В града се издига и красивата катадрала Домкирхе с необичаен стенописен екстерирор, датиращ от 80-те години на 15 в. В близост до нея се намира бароковият мавзолей на Фердинант II


















Алпбах
е идеален пример за великолепно тиролско селище. През лятото то е пракрасо място за излети, а през зимата - за каране на ски и сноуборд. Най-старото писмено сведение за Алпбах е от 1150 г., но несъмнено той е основан много пред това, тъй като регионът е населен отпреди повече от 1000 години.

До постояването на пътищата през 1926 г. селището е изолирано и рядко посещавано. Поради относително ограничените си контакти с външния свят местните хора запазват своите традиции и специфичния стил на дървените хижи, отрупани с цветя. Макар туризмът да води до разширяване на селището, по закон всички нови сгради трябва да бъдат строени в традиционния стил, така че то да запази своето обаяние.

Селцето е достатъчно малко, за да предлага отморяваща и интимна атмосфера и въпреки че заведенията остават отворени до късно, всичко изглежда много провинциално.

Само на 45 мин. от Инсбрук, Алпбах е известен сред туристите с прородата си и първокласните развлечения, които предлага. Тук могат да карат ски хора с различна подготовка.


Полезни връзки